Приятелите обогатяват… или поне би трябвало да го правят. Общуването с някои от тях обаче би могло сериозно да повлия на острия ви ум. Представете си, че най-добрата ви дружка е хипер веселяк, който всяка вечер е навън, пие и се прибира по изгрев. До какво ще доведе това? В началото до хубави спомени, после до празни портфейли и накрая до загуба на мозъчни клетки – заради алкохола, недоспиването и подражаването на неблагонадеждни хора.
На обратния полюс си представете, че сте в компания от хора, които, като се съберат заедно, обсъждат книги, които са прочели, филми, които са гледали, новините у нас и по света. Може би някои от компанията ви пътуват много и споделят преживяванията си. Разказвате си забавни житейски истории, но без да са твърде груби и плоски. Излизате заедно не само в града, но също така сред природата или в парка. Може би ходите на тренировки с някого от приятелите си… Не мислите ли, че това е доста по-здравословно среда? Според мен, да! Защото съм попадала и в двете компании.
От личен опит мога да заявя, че да обсъждаш книги с приятели има няколко положителни страни. Първо, научаваш нещо ново и обогатяваш общата си култура. Второ, амбицираш се да прочетеш това, за което другите говорят, но ти не си прочел до сега. Трето, винаги имаш интересна тема за разговор без тя да е свързана с времето, градския транспорт или работата. Да не забравяме също, че раздвижваш въображението си, тренираш паметта и концентрацията си. Възможно е дори да подобриш презентационните си умения по простата причина, че непринудено и постоянно се упражняваш в излагането на мислите си в тесен приятелки кръг. Така че, скъпи читатели, четете и говорете за прочетеното 😉
Напълно съм съгласна. Купоните в един момент омръзват. Насищаш им се и като се обърнеш назад в дните, в които само си копунясвал и си опитвал да се донаспиваш.. разбираш, че спомен няма. Обаче пък повечето хора, освен да си живеят живота за мига, не мислят в перспектива. Тези, които имат четящи приятели са късметлии. Аз имам само един приятел, с когото мога да разговарям за книги.. Всички други ме гледат като извънземно като им спомена Урсула Ле Гуин… например. Питат ме: „Коя е тая певица?“ Смятай!
Е, не! Наистина ли? Аз пък си мислех, че е въпрос на обща култура да знаеш коя е Урсула Ле Гуин. Лично на мен ми е една от любимите фентъзи писателки 🙂