Казват, че българите сме един от народите с най-много дни в празничния календар. Народопсихолозите го обясняват с дългите години робство, в които години празниците са били единствената светлина в живота на народа ни. Питам се тия дни, покрай истерията с Хелуин, защо тогава при наличието на толкова много наши си празници, колоритни обичаи и ритуали, ни е необходимо да се присламчваме към чужди и не особено близки до народопсихологията ни празници и практики. Покрай Хелуин стената ми в социалната мрежа се напълни със снимки с тиквени фенери, хора, облечени в някакви маскарадни костюми, вампирски и вещерски сюжети като от филм на ужасите. Не случайно казвам филм, защото те и тия, привнесените отвън в последните години празници, се превърнаха в нещо като индустрия, в бизнес, от който се вадят много пари. Няма нищо лошо в това, ама поне да доставяше някаква наслада на душата и окото. И от всички тия снимки прозираха ентусиазмът и усилията, които са вложени в подготовката на въпросната празнична дегизировка. Сигурно нямаше да пиша за това, ако следващият след Хелуин ден не беше 1 ноември – Деня на народните будители. Е, как ми се искаше да видя подобен ентусиазъм в отбелязването на този ден. Не видях. И може да ви прозвучи много наивно въпросът, който си задавам от няколко дни и който ще ви задам на вас – ама не е ли по-редно да впрегнем празничната си енергия, за да отбележим нашите си традиции и значими дати. И догодина по същото време стените ни в социалните мрежи да не са пълни със зомбита и вампири, а с портрети на народните ни просветители.