Все пак ще има 8 декември в Истанбул. Изгубеният паспорт, за който написах цял материал миналия път, се намери. Мащабното търсене даде резултат. Почти бях тръгнала към гишето с експресни услуги, и се сетих, че правих едни размествания в стаята си и едно нощно шкафче заедно със съдържанието си отиде на тавана. Е, там се оказа паспортът, както и много други важни нещаJ Писахме го в графата имала глава да пати и всичко е добро, когато завършва добре. Но докато мащабната акция даде резултат, имаше подозрителни погледи, хвърлени към Мера. Така е – излезе ли ти веднъж лошо име и крадлива слава, винаги те гледат с подозрение, когато нещо изчезне. Та тръгвам рано сутринта на 8 към Истанбул. Приятели, които вече са били там, ми дадоха подробни указания къде какво да търся – основно кулинарни. Аз лично се надявам да са ни организирали добра културна програма, да има някаква обиколка с автобуса, щото той бил огромен град и за два дни, за колкото ще бъда там, няма как да се разгледа всичко, примерно разходка с корабче. Но както ви казах, никога не съм била там и даже и да не успея този път да видя всичко, поне ще мога да усетя дали атмосферата ми харесва. Ако е така, със сигурност ще се върна и за по-дълго. Така че ме чакайте скоро да се включа с осмодекемврийски впечатления и снимки от Истанбул. Вече погледнах и прогнозата за времето – 13 градуса, то ще си е направо пролет. Така че – до скоро 🙂