В последните години темата за връзката между социалните мрежи и психичното здраве на подрастващите вече не е просто тревога, а реалност, която се вижда във всяка класна стая. Безсъние, тревожност, разсеяност, ниска самооценка — това не са изолирани случаи, а новата норма.

Наскоро група ученици участваха в експеримент – 24 часа без социални мрежи. Без Instagram, TikTok, Snapchat, без дори да проверяват съобщенията си. Първите часове били истинска агония. Ръката им автоматично посягала към телефона, а мозъкът търсел следващото „уведомление“, което да ги успокои. Мнозина осъзнали, че вече не използват мрежите, за да се забавляват, а просто за да не чувстват празнота.

След първоначалната тревожност дошло нещо неочаквано – тишина. Учениците започнали да разговарят повече помежду си, някои излезли на разходка без нужда да снимат залеза. Други осъзнали колко време реално губят в безцелно превъртане и колко напрежение им носят сравненията – „кой изглежда по-добре“, „кой има повече лайкове“.

Това, което експериментът показа ясно, е, че социалните мрежи не просто отнемат време – те изкривяват представата за реалността. Подрастващите започват да измерват стойността си през чуждите реакции, да съпоставят всекидневието си с подбрани мигове на други хора. Постепенно мозъкът им се „обучава“ да търси постоянно стимули, а липсата на известие вече се усеща като загуба.

Психолозите описват това като „допаминов глад“ – колкото повече получаваш, толкова повече искаш. И докато в реалния живот удовлетворението идва с усилие и време, в дигиталния – то е мигновено, но и краткотрайно. Тийнейджърите живеят в този ритъм – на постоянни върхове и спадове, което изтощава психиката и затруднява концентрацията.

След края на експеримента повечето ученици не се отказват напълно от социалните мрежи – но започват да ги използват различно. Едни изтриват приложения, други ограничават времето си до час дневно. Почти всички обаче казват едно и също: „За първи път се почувствах спокоен.“

Може би това е ключът – не да изключим света, а да го дозираме. Да върнем на децата онова усещане за реалност, което екраните им отнеха. И да им напомним, че животът не се измерва в лайкове, а в това колко истински се чувстват, когато оставят телефона настрани.