Човек и добре да живее в един момент завършва университета…
Казват, че времето, докато ставаш висшист, са най-хубавите години в живота ти, защото си млад, животът е пред теб и все още не работиш (активно). Последното, разбира се има и положителна и отрицателна страна, но това е друга тема.
Животът като студент между другото може да донесе доста житейски уроци и един от тях е за това как да живееш в разбирателство със съквартирантите си. За студентите, които са единствено дете в семейството, това може да е доста ценен опит според мен.
Тук не става дума само за това, че се научаваш да се съобразяваш повече с околните, да делиш храна, пространство, хладилник, телевизор и т.н. По-важното според мен е, че свикваш да не обръщаш внимание на малките дразнители около теб. А това може да се окаже много ценно и полезно умение в последствие.
Какво като съквартирантът ти щрака на клавиатурата цял ден на съседното легло? Просто си слагаш слушалките и вече не чуваш звука. Съседите вдигат купон до вас, а ти трябва да ставаш рано? Ами, пиеш един чай от лайка, затваряш очи, броиш по десет и заспиваш, няма начин. Съквартирантът ти е поканил гости, които не познаваш? Поздравяваш ги любезно и се усмихваш, но в крайна сметка те не са твои гости. Ако не искаш, не е нужно да говориш с тях – пусни си филм например.
„Не пречи повече отколкото ти пречат на теб” е може би основното правило, когато живееш със съквартиранти. И то доста напомня за „Не прави на другите това, което не желаеш да правят на теб”.
Има обаче още едно много полезно според мен умение, което придобиваш през студентските си години – вече можеш да четеш колкото и където искаш без да се разсейваш. Това е трудно умение и обикновено, докато го усвоиш, вече си завършил университета… но все пак животът е непредвидим. Никога не знаеш къде може да приложиш тази способност. Във всеки случай е полезно да я умееш поне докато пътуваш в автобус, влак или пък метро и т.н.