Преди няколко дни с група приятели успяхме да се организираме и да си направим еднодневна разходка до гр. Солун. Бяхме точно 5 човека, минахме около 600 км с кола, около 12 пеша и като цяло си прекарахме добре (дори извадихме късмет с намирането на паркинг сравнително близо до центъра!).
Успяхме да разгледаме централната част на града, както и крепостните стени, които някога са обграждали цял Солун. Между другото гърците го наричат Тесалоники – като основател на Солун се приема македонския цар Касандър, който кръстил града на съпругата си Тесалоника.
Иначе в рамките на един ден нашата групичка успя да посети известната Бяла кула, която днес е превърната в галерия на няколко етажа и между другото вътре е доста топло и задушно. Редовната цена на билет за нея е 3 евро. За ученици и студенти обаче е безплатно, стига да си носите документ, с който да удостоверите, че наистина сте редовно учащ в момента. Видяхме също статуята на Александър Македонски, Галериевата арка, ротондата „Свети Георги“, разбира се, площад Аристотел и още няколко местни забележителности.
Знаете ли кое обаче привлече вниманието на всички ни? Това не нещо многовековно, реставрирано и с етикет must-see. Бяха светофарите в Солун!
В първия момент, когато се сблъскахме с тях, ситуацията беше горе-долу следната. Искахме да пресечем един от основните булеварди, но гледаме, че останалите хора минават през улицата на червена светлина за пешеходците. Е, ние решихме културно да си изчакаме зеленото и след 1-2 минути то светна. Тръгваме да пресичаме и още преди да сме стигнали до средата на булеварда, светва червеното! На практика нямаш друг избор освен да продължиш и само тичайки е възможно да пресечеш изцяло на зелено (може би). Добре, помислихме си ние. Явно тук превключват светофарите по-рано, понеже е по-оживено и не е хубаво постоянно да влизат хора в кръстовището, а да вървят всички заедно на група. Обаче подобен сценарии се разви на още няколко светофара в различни части на града и всеки от моята групичка се чудеше защо. Това някакъв типично гръцки маниер ли е? За нас, българите, изглеждаше сякаш нещо е сбъркано в сравнение със значително по-дългите светофари, на които сме свикнали.