След като изпратихме старата и посрещнахме новата година аз се сетих, че картата ми за градски транспорт, с която пътувам безплатно е изтекла и реших, че трябва да си извадя нова. Онзи ден имах много задачи за вършене, но една от тези които си бях поставила беше да отида до касата където правят карти. След като си изпълних всички останали задължения установих, че все още не съм минала през касата, а вече закъснявам за уговорката с приятелка. Обадих и се по телефона и я помолих да реши къде ще пием кафе и да седне без мен , за да ме изчака на топло. Забързах се и когато стигнах дори видях, че няма опашка от безброй хора, както всеки път. Извадих всички документи, пари и снимката, която трябва да ми залепят на картата. Тръгнах към гишето и когато жената ми каза, че е мой ред се сетих какво ми липсва. Имах всичко необходимо освен студентска книжка, без която не може да ти издадат документ за безплатно пътуване. Започнах да се смея, защото нямаше какво друго да направя. От една страна се разочаровах, че не мога да си свърша работа, но от друга се зарадвах, че приятелката ми няма да ме чака дълго в кафето. Оказа се, че напразно съм се разхождала до касата. А карта ще мога да си извадя едва когато свърши ваканцията ни, защото студентската ми книжка е при декана на нашия факултет и чака да бъде заверена преди сесията.