Брат ми замина преди около два месеца да следва бакалавърската си степен в престижен британски университет. Противно на очакванията му (а и на моите), на Острова са доста информирани за националните ни богатства и забележителности. И двамата обаче истински ни изуми фактът, че редом до Бациликус булгарикос, Карловските рози и вълшебните крака на Димитър Бербатов, англичаните са изумени от скоростта на достъп до глобалната мрежа у нас.
Когато фактите говорят, и боговете мълчат, че и Кралицата. Не знам във Великобритания какво е качеството на обслужване на интернет доставчиците в малките населени места, но в страната ни от 2012 година, след като Христин Петков подписа договор за субсидиране на проект, бърз достъп до интернет имат вече в 29 общини от изостанали икономически райони. Само за сравнение – повечето доставчици в Лондон не предлагат оптичен интернет (!?)
Така че може стандартът на живот в Англия да е в пъти по-висок, дори несъизмерим, но същото важи и за бързината на нашия интернет, съпоставен пред техния. Грешката е вярна, като с ултрабърз могат да се похвалят и от Румъния – другото недолюбвно дете в Европа.
Готино е да знаеш, че в нещо си сред най-добрите не само на Стария континент, но и в световен мащаб. Според класация от 2012, България е на 8 позиция по този критерий.
А аз винаги ще си спомням една друга класация от ’94, когато бяхме четвърти… 🙂