Темата за книгите за мен никога не е била табу. Дори и в ученическите години, когато четивата ни се даваха от преподавателите. Причината е може би във факта, че обичам мириса на хартия, харесва ми да си представям всяка история и бавно да се добирам до финала ѝ. Затова и имах абонамент в местната библиотека и редовно се сдобивах с някой нов роман.
Годините минават и вече купувам доста книги, а и от известно време използвам четец. Въпреки че разнообразието от заглавия е голямо, някак успявам да намеря „моите“. Понякога обаче оставам изненадана. За един такъв случай ще ви споделя в следващите редове.
Преди обаче да започна с моята история, ще ви попитам вие как откривате книгите, които четете? Моят начин е чрез посещения в библиотеката и следене на класациите на бестселъри. Рядко се доверявам на мнение на приятели, просто защото трябва да „усетя“ книгата, преди да я закупя.
И така, четивото, което преобърна представите ми, е „Живот в скалите“. Може би за някои от вас историята е прекалено банална, дори нереалистична. Но аз преоткрих в нея съдбата на мой много близък приятел и семейството му. Някои от случките, описани в книгата, много наподобяваха на неговите и това ми помогна да изживея емоцията наистина силно.
Историята на това четиво не е единственото, което ме разтърси вътрешно. Тя попадна при мен точно от приятеля, за когото ви споменах. Бяхме заедно в една книжарница и той просто ми подаде книгата, като каза, че е точно за мен. Без да я чел, без да е запознат с резюмето или автора, просто така.
Аз не вярвам в случайностите и знам, че всичко е с причина и има своята закономерност. Вярвам и че не само тази книга, но и много други са ме намерили те, а не аз тях. И това е просто един от поредните случаи.
А вие имате ли подобно преживяване?