Не искам да ме обвинявате във възрастова дискриминация след това, което ще напиша днес. Най-малкото защото си спомням за поне един материал, в който съм писала за жена на възраст, която не е спряла развитието си и дори и прехвърлила петдесетте, продължава да инвестира в образование, да се учи.
За съжаление масовата картинка у нас не е такава. Все повече се убеждавам от наблюдения, а пък и от съвсем пряк личен опит. Много пъти съм се чудила защо работодателите предпочитат по-млади хора, когато трябва да наемат някого на работа. Обяснявала съм си го с това, че по-лесно могат да ги моделират спрямо своята корпоративна политика, че младият човек е малко по-непретенциозен и неангажиран със семейни и всякакви други задължения, които безспорно нарастват с възрастта.
Вече знам, че има и друга, много основателна причина. У нас доста хора, като попреминат петдесетте, спират тотално развитието си, нямат желание да научат нищо ново, не намират смисъл в това. А то смисъл в научаването не е задължително да има – примерно да осребриш придобитото знание по определен начин.
Преди дни ме извикаха по заместване в една фирма – знаете, че ми е доста натоварено сега покрай държавните изпити, но един студент никога не трябва да изпуска възможността да изкара някой лев. Та там замествах младо момиче, което беше в болнични – две седмици. Работата в офиса беше с колежка пред пенсия. Е, наложи се тя да пусне обява за продажба на един имот. Започна, но като стигна до качването на снимките, се оказа – логично, – че файловете са много големи, а повечето сайтове за публикуване на безплатни обяви имат ограничения за размера. Направих й по-малки ги с една много простичка програма от офис пакета – пусна тя успешно обявите. После й предложих да й покажа как става – да знае, ако някога пак й потрябва. Каза ми – за кога да ми потрябва?
Да продължавам ли!? Да, ще продължа – всеки сам си определя за кога и докога!