Предполагам, покрай това, което съм ви разказвала за Мера, се досещате, че обичам котки. Но истината е, че не просто обичам котки, а страшно много обичам котки. Затова винаги ми се къса сърцето, когато по улиците видя гладни, мръсни и болни котета. Кратък и не особено щастлив е животът на уличното коте – ако не го блъсне кола или нападне куче, ще го сполети някоя котешка болест или пък просто ще си отиде от недохранване. Винаги съм си представяла как някой добър човек, който има възможности и голям двор, събира много бездомни котета и организира нещо като колония, в която хем да си живеят воля, хем да са обезпечени откъм здравни грижи и храна. Оказа се, че вече не само някой се е сетил за това, ами даже и го е направил. В Америка, Южна Калифорния, американският пенсионер Крейг Грант е организирал истинска котешка ферма – при това не просто място, в което над петстотинте му любимци да живеят на свобода, а същински котешки рай. Ранчото е устроено като истински град – с уютни къщички за котетата със сламени постелки, с охранителни пунктове, магазини, че даже и полицейски участък. Всички котки, които по един или друг начин попадат в ранчото на Крейг Грант, задължително се обезпаразитяват и ваксинират, а котараците – кастрират. Всички жители на котешкия град са обезпечени с пълноценна котешка храна и с качествена медицинска помощ. Деня на благодарността котараците от фермата посрещат като истински американци покрай блюдо с печена пуйка, а Хелуин – с традиционните тиквени фенери. Котка да си – в Южна Калифорния:)