Да не си помислите, че съм водила Мера на някое котешко състезание и се е качила на почетната стълбичка. Не, не е такъв случаят – първо, не е от най-атрактивните породи, второ, не й е съвсем чист косъмът, да се разбира потеклото, и трето – нито характерът й, нито възрастта й предполагат появата на подобни мероприятия. 🙂 И не на последно място – не съм от тия стопани, дето си мислят, че техният домашен любец е най-красивият, и поради тази причина го мъкнат по най-различни форуми за животни.
За медал за проявена храброст и съобразителност плаче Мера и ще си го получи – е, под формата на обозначителна табелка с телефонния ми номер, в случай че се изгуби да ми я върнат – а в това, че ще искат да и я върнат, не се и съмнявам, щото не са много хората с толкова здрави нерви, които могат да изтърпят щуротиите и белите, които прави. Днес обаче е ден за похвали – защото и на моята луда котка понякога й се случва да направи нещо добро.
Миналата събота реших да се поглезя с една следобедна дрямка. Полегнах на диванчето във всекидневната и направо съм си заспала. По едно време се събудих от силното мяукане и драскане на Мера – цялата стая пълна с пушек. Ококорих се – видях, че димът излиза от аспиратора, който не е включен, отворих веднага прозореца. Съседите от първия етаж от време на време палят някаква печка на дърва и въглища, явно коминът е бил запушен или пък от вятъра, който духаше същия ден, пушекът се връщал назад, отделно се оказа, че някакво уплътнение на аспиратора или клапа не е поставена при монтажа – и така буквално на крачка от задушаването.
Разбира се, че котката герой беше подобаващо възнаградена с луксозен пауч със скариди. И че на минутата получи индулгенция за всичките поразии, направени в миналото. Но ако оставим шегата настрана – ситуацията си беше сериозна и за пореден път се убедих, че големите бели често стават от малките недоглеждания и нехайства.