Това е заглавието на една прекрасна книга на популярният научен фантаст Айзък Азимов. В книгата се разказва за бъдещето, в които хората са успели да се отделят от нормалния начин на протичането на времето и са създали т.нар. Вечност, в който, посредством специални машини избират периоди от времето, в които се случва някакво драматично събитие, а те с леки и намеси, променят хода на събитията и предотвратят големи човешки трагедии.
Паралелно в книгата се развива и някакъв любовен романс. На практика Азимов съвсем умело спазва формулата за успешна книга, в която вкарва интересни криминални елементи, много научна фантастика и разбира се една любовна история за цвят.
Най-интересното на тази книга може би са темите и въпросите, които задава. А именно можем ли да се развиваме себе си и да съществува естествена еволюция, ако не си позволяваме да изпаднем в затруднено положение, конфликти и сблъсъци, било то с живота или други хора? Защото като изпитваме затруднение взимаме уроци от живота, които няма как да научим по друг начин.
Този въпрос може да се пренесе и в нормалното ни ежедневие и дори в отглеждането на нашите деца. Ако се стараем да си изолираме от всичко лошо, което може да им се случи, дали те ще израснат в зрели и пълноценни индивиди, които могат да превърнат всяко едно нещо в двигател на прогреса или просто ще отгледаме цветя, които ще се прекършат пред най-лекия вятър?
Какво е вашето мнение по темата?