Да мечтаеш е едно от най-хубавите неща, които всеки човек може да направи сам за себе си. Мечтите са безплатни, те са лични мисли, които никой не може да ти отнеме. Дори, когато мечтаеш за нещо и ти кажат директно, че няма начин това да се случи, макар да изглежда, че някой е отнел мечтата ти, надеждата тя да се сбъдне никога не умира. Мечтите са като лекарство, с което можеш да си повдигнеш духа, когато не си доволен от някоя част от живота си, от работата си или от нещо друго. Те обаче не бива да остават само в мислите ни, не бива да живеем паралелен живот в реалността и друг в главата си, където мечтите господстват. Те са онова нещо, което ни помага да разберем кои сме и какво искаме да постихнем от живота и от себе си. Мечтите ни напътстват и ни водят напред, дават ни увереността и куража да вярваме в себе си, да знаем че можем повече и че искаме повече. Трябва да ги превръщаме в реалност, защото са щастливи само онези, достатъчно смелите, които ги преследват. Представете си свят, в които хората не мечтаят, каква би била тогава водещата сила в живота на всеки един от нас. Правото да мечтаем е като свободата, раждаме се с него и никой няма право да ни го отнема. Мечтите са силата, която ни дава надежда и ни кара да продължаваме напред.