Че кабинетът Орешарски, а с него и разклатения имидж на Столетницата, се опитва всячески да се закрепи, това е ясно. Е, то е ясно как може да се закрепи всяко нестабилно управление – като предприема действия, с които става симпатично на хората. Или още по-точно на онези групи от хора, които иска да привлече не само на своя страна в момента, но и като бъдещи гласоподаватели.
По цял свят едни от най-прогресивните общности са студентските. И доста често от тях тръгват сериозните обществени брожения. Или както беше казала навременно Надежда Михайлова, без да знае, че я записват: Нахранете журналистите! Така де – в този смисъл да нахраниш студентската общност, която съвсем наскоро, а и в момента, жужи от напрежение и нетърпимост към кабинета, си е един доста печеливш ход.
Това и прави в момента действащото управление с решението, което взе за намаляването с почти една трета на семестриалните студентски такси. Популистко и с не особено искрени подбуди – това няма какво да го коментираме. Очевидно е. Но пък спор няма, че е едно напълно справедливо и правилно решение.
Чисто стратегическо не само за тази общност, но и за страната като цяло. Защото едва ли някой вече си мисли, че ще успеем да се измъкнем от 20-годишното блато, в което е затънала страната ни, с нещо друго освен с едно добро образование, ориентирано чисто практически към нуждите на съвременния свят и на българската икономика. А това намаление със сигурност ще даде възможност на младите хора да записват далеч по-приложими и практични специалности – нещо, което в момента не правят, защото обикновено точно тези специалности са с най-високи такси.
Така де – нека да учим каквото искаме и което може да приложим. Пък на изборите – всеки по сърце.