На пазар

Тръгнах оня ден да позапълня малко есенно-зимния гардероб. По принцип гледам да купувам по-практични и ежедневни неща, спортни даже, все пак да ми е удобно и топло по време на лекции. И колко му трябва на един студент – два-три спортни панталона, зимна шуба,  няколко пуловерчета. Като казвам спортни панталони, имам предвид дънки. Уважавам ги много дънките в най-различните им варианти, защото ги смятам за удобни и много вариативни дрехи, може да ги съчетаваш почти с всякакви цветове и материи. Та основната ми задача по магазините беше да си избера и дънки. При мене тая задача не е много лесна, защото не мога да се похваля с най-съразмерната фигура, абе трудно си намирам дънки, които да ми стоят добре или по-точно аз да се харесам с тях. И по тая причина мога да кажа ,че съм се превърнала в специалист в областта на кройки, дънкови материи и прочие, които стоят добре. И смея да твърдя, че имам съвсем реална представа за това, кога едни дънки ми стоят добре и кога не. Затова много мразя, когато някоя, инструктирана от шефа си продавачка да продава на всяка цена, започне да ми обяснява колко добре ми стоят някакви дънки, които съвсем очевидно ме правят на буре. И всъщност това, заради което споделям пазарските неволи е констатацията ми, че ако преди ми се е случвало да попадам и на такива, които честно ми казват, не че и аз не го виждам – тези не ви стоят добре, пробвайте други. В момента – сигурно заради кризата и заради намалените обороти – няма продавачка, която да ви даде обективен съвет. Всички се опитат просто да ви пробутат нещо. Затова – оглеждайте се внимателно или ходете на пазар с приятелка, на която имате доверие, защото вероятността да се приберете вкъщи с дреха, която никога няма да сложите, е много голяма.

 

 

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *