Имам една приятелка, която е голяма хаймана. Казва се Мария и постоянно скита по различни места и си търси дестинации, на които не е била до сега. Още докато следвахме, всяка лято прекарваше по бригади. Първо, беше в Англия, после в Германия, след това два пъти замина за Америка… Мислех, че като завършим, ще се укроти малко и най-накрая ще реши да се устрои някъде. Да, ама не! Продължи да скита я тук, я там… докато накрая не срещна Христо.
Запознаха се някъде около Нова година. Любов от пръв поглед било и разбирате ли – истинско Коледно чудо. Признавам, че това е най-дългата връзка на Мимка до сега и нещата между нея и Христо вървят наистина добре. Заради него тя най-накрая реши да поостане по-дълго в родна София и да си намери работа. Започна да кандидатства наляво и надясно, както и да ходи по интервюта. Гледат я симпатична, усмихната, комуникативна, енергична… ама без кой знае какъв (камо ли постоянен) трудов стаж. Препоръчах й малко да разшири хоризонта си и да кандидатства за по-разнообразни места. И така пуснала си CV-то за работа в Happy Bar&Grill като сервитьорка. Викнали я на интервю и докато се усетя вече беше подписала договор там.
Изкара месец, два, три. Само чаках да видя кога ще й омръзне и ще срещне старата си природа. А тя продължава да си работи и сякаш е съвсем друг човек. Не можех да не я попитам: какво става? И тогава Мимка ми обясни следното.
Първо, колегите й били много готини хора и се привързала към тях. Отношенията й с целия екип били много добри, което е трудно за постигане, в който и край на света да се намираш. Второ, условията на работа много й напомняли за европейските – било подредено и организирано, в приятна среда и със стандарти за работа. Освен това имала възможност ежедневно да общува с различни хора, което (според мен) й е призванието в живота. Заплатата в Happy си получавала редовно и била по-висока от средните за професията й. С всеки следващ месец получавала все повече и повече пари, защото се взимали предвид някакви бонус програми за постигнати резултати. Да не забравяме също, че ресторантът на Happy, в който работи, е съвсем близо до апартамента на Христо. А Мимка като служител в Happy може да ползва 60% отстъпка за храната по време на работа и 25%, когато не е. Което специално за нея е супер, защото хич я няма като домакиня.
За сега изглежда, че приятелката ми няма намерение скоро пак да ни напуска и това откровено ме радва. Приятелството ни значително укрепна, откакто се виждаме по-често. Дори мога да я определя като най-добрата ми понастоящем приятелка. Да ви кажа честно, не знам на кого да благодаря повече за това – на новата й работа в Happy или на Христо.