След като втория учебен семестър започна официално се наложи да си платим и таксата. Аз обаче, както винаги бях забравила докато не дойде последния срок, дори и тогава нямаше да се сетя, но случайно някой от колегите спомена нещо по въпроса и аз загрях, че аз не съм платила моята. Разбира се, в университета има много други като мен, които се интересуват от всичко друго, но не и от срокове, камо ли пък когато става дума за даване на пари. Не ми се искаше, но няма как, изтеглих пари от картата ми и тръгнах към касата. Оказа се, че доста хора са чакали последния срок и имаше една невероятна опашка от може би тридесет души. Ако този ден на някой му беше хрумнала идеята да минава през чакащите студенти и да предлага кафе и напитки щеше да изкара някой лев. Въпреки, че жените, при които си плащаме таксата работят сравнително бързо, се наложи да си почакам доста, вероятно около час, а може би повече. Не усетих обаче как измина времето, защото бях с една колежка и сладко, сладко си приказвахме. Дори няколко пъти, когато ми се приходи до тоалетната я оставях да ми пази мястото, защото имаше много хиени търсещи причина да минат по-напред. Лошото е, че се чудят как да се прередят, а когато някой видимо не може да чака се правят на интересни и не искат да го пуснат. Имаше едно момиче, горката беше вече толкова бременна, че направо не издържах да я гледам как стои и се мъчи, затова я пуснах преди мен.