Хората казват, че или му върви на човек, или не му върви. Аз съм живо доказателство за това, как може и да ти върви, и да не ти върви едновременно. Ама преди да ви обясня защо, първо малко предистория. Не съм ходила в Истанбул никога, макар че е на две крачки. И отдавна имам желание да отида. И знаете, желанията понякога неочаквано се сбъдват. Та преди ден-два от една студентска организация, в която членувам, ме поканиха да се присъединя към една екскурзия за Осми декември – двудневна, до Истанбул, с поети разходи и богата културна програма. Както ви казах, има хора, на които им върви. Да, ама знаете, че Турция не е член на ЕС и там влизане само с лична карта не е възможно. Трябва си международен паспорт. Какъвто по мои спомени съм си вадила преди около три години. Започна едно мащабно търсене, което продължава и в момента – и го няма, и го няма паспорта. Прерових всичко, включително и шкафове с дрехи. Пълна мистерия – паспортът липсва. Кажете ми, какво му се казва на това, ако не пълен карък – ще продължа с търсенето и в почивните дни, но ако не го намеря, ще трябва да вадя нов. Първо, ще трябва да платя експресна услуга, която е доста скъпа, второ, ще трябва май да си платя глоба за загубения паспорт, въпросът с опашките за вадене на такива документи не знам как стои в момента – много е вероятно и време да изгубя. С две думи – има и средно положение. Може и да ти върви, и да не ти върви:)