Пак ще ви занимавам с Мера, ама тия дни се разигра почти сюжет за криминален филм с нейно участие, така че няма как да се въздържа. Мера е станала крадлива като сврака напоследък – току грабне нещо с острата си котешка муцунка и побегне с него. Когато я видя, добре, конфискувам неправомерно придобитото имущество. Ама напоследък взеха да ми изчезват дребни неща и няма намиране. Чашата на търпението ми преля, когато преди няколко дни реших да си оформя ноктите и не можах да си намеря пилата. Ходих два-три дни с нащърбени от нокторезачката нокти, след което реших, че ще се трябва да се вземат спешни мерки и да бъде намерена хралупата, в която Мера крие откраднатото. Речено – сторено. Оставих на масата един гердан от мидички, към който Мера проявява голям интерес, и се престорих, че си работя на компютъра, с ъгъла на окото обаче следя какво става. Да, ама и тя ме следи. Обикаля около гердана, подбутва го отдалече с лапа, пробва ме. Аз обаче не потрепвам. Приспах й бдителността и дойде Видовден – захвана със зъби кордата на гердана и без да се обръща, със скоростта на светлината се насочи към хладилника, мушна се зад него и не след дълго излезе оттам с невинно изражение и без гердан. Отидох до мястото на престъплението и що да видя зад хладилника – пещерата на Аладин – прясно донесения гердан, пилата ми за нокти, една фиба щъркелче, която също търсех от няколко дни, и една щипка за пари. Абе с две думи, навреме пипнах престъпника, щото щом е посегнал на щипка за пари, скоро и пари щеше де щипне.