На Мера явно й е писано напоследък да посещава често ветеринарния лекар. Даже си мисля дали да не направя абонамент, че да ни излиза по-евтино. Ставам преди седмица с идеята да я нахраня – гледам повърнала до легълцето си. По принцип при котките това се случва често заради космените топки, които образуват при чистенето на козината си, и ако е еднократно, не е тревожен сигнал. Поразгледах аз обаче какво е върнала – и що да видя, парчета от бяла найлонова торбичка. Стана ми ясен веднага случаят – предния ден бях приготвила торбичката, в която стояха гранулите й, за хвърляне и тя очевидно я е докопала, замирисало й е на гранули и каквато си е лакомница, е решила да похапне. Обадих се веднага във ветеринарната клиника. Лекарят каза да и дам малко храничка и да я следя дали пак ще повърне. След има-няма двайсет минути пак повърна. Реших, дето ще се притеснявам, по-добре да я заведа пак в кабинета да я прегледат, макар че, знаете, ходенето с Мера на ветеринар не е от най-лесните занимания. Грабнах я – и в кабинета. Прегледа я лекарят, поопипа коремчето й, каза, че няма нищо тревожно, че най-вероятно е върнала всичкия найлон, който е изяла. Но найлонът е ошкурил нежното й стомахче и хранопровода, раздразнил ги е, и затова повръща. Биха й една инжекция, за да спрат повръщането, дадоха ни един пауч с лечебна за стомахчето храна и ни изпратиха вкъщи да се лекуваме. Един пауч за цял ден за лакома котка като Мера! Умря от глад, ама нека – да се научи, че не всичко, което шумоли и мирише на гранули, се яде!