Сигурно вече съм ви омръзнала със сериала “Приятели”, ама днешният ми пост, макар и индиректно, пак има връзка с него. Спомняте ли си онова ателие, в което отидох  за да ми изрежат металната маргарита за бижу като на Фиби. Е, в ателието имаше и много други мостри, между които и гравирани чаши. Още тогава си помислих, че от нещата, които са изложени, биха могли да ми хрумнат страхотни идеи за подаръци. И така се случи, че малко след това много добър мой приятел имаше рожден ден. Винаги, когато трябва да избирам подарък за някого, ми е трудно, но за мъж – не просто трудно, а много трудно. Мислих какви ли не варианти, докато изведнъж не ме сполетя хрумването, за което днес ще ви разкажа. Приятелят ми отдавна си има прякор – Балу, като мечока Балу от “Книга за джунглата”. Също така страшно много обича бира – толкова, че смята, че думата бира е думата хляб, само че с четири правописни грешки. Сетих се за тия неща и пред погледа ми се явиха едни прекрасни гравирани халби за бира, които видях в ателието, а в съзнанието ми – идеята за подаръка. Обадих се по телефона на момчето от ателието и му казах какво искам – халба за бира, на нея гравирана една мечка, над мечката да пише: Една мечка на 28, а под нея – Балу. На другия ден взех халбата, беше станала много красива, опаковах я и предадох по повод и предназначение. Няма да ви описвам реакции, само ще цитирам какво ми каза приятелят ми на следващия ден: Не съм се радвал така на подарък от дете. Разказах ви всичко това не само за да споделя радостта си от факта, че успях да доставя радост, а и да споделя извода, до който стигнах: подаръците имат смисъл само когато са направени с мисъл 🙂

Google+ Comments