Едва ли тези, които следят блога ми, са се съмнявали, че днешният ми материал ще е посветен на Истанбул. Прелюдия към Истанбул по две причини – първата, защото няма как само с един материал да опиша всичките си впечатления и защото със сигурност наблюденията ми от този наистина уникален като атмосфера и архитектура град тепърва ще се подреждат и в писано слово тук. Но прелюдия и защото съвсем не смятам да си остана само с това първо посещение на Истанбул. Два дни са абсолютно недостатъчни, за да разгледаш и да усетиш град, разположен географски на два континента, а исторически – на много епохи. Епохи и култури, които са наслоили във въздуха специфичен и неповторим мирис, а в пространството – разнообразие от цветове и звуци. С две думи – ще се ходи пак в Истанбул, само че за по-дълго време и не организирано. Смятам, че истински си опознал едно място не само като си разгледал историческите и архитектурните забележителности, не само като си посетил търговската улица и модерните молове, а когато си усетил пулса на хората, начина, по който живеят. А това не става с организирано препускане из града, още повече в началото на декември с всичките неприятни изненади на времето. Трябва време – да се смесиш с хората, да седнеш спокойно в някое традиционно турско кафене или малко ресторантче, да се позавъртиш около рибарските лодки, на рибния пазар, да побродиш пеша по истанбулските улици и площади. И съм решила да го направя лятото, вече организирам група. Така че, ако има желаещи, все още има свободни места:)