Сигурно всички сте чули за случая с заловения с подкуп професор от Великотърновския университет. Поискал от дипломант 6000 лева за защита на дипломна работа, но после се съгласил и на 500, с които и бил хванат от полицейските служители. До няколко дни някакъв научен съвет ще реши дали да го оставят на работа, или да го освободят. Отсега мога да се обзаложа за две неща. Първо, може и да го освободят от работа, но ще е само в краен случай и за да бъде успокоен общественият ропот по случая, и почти сигурно ще е за кратко, докато отшуми случаят. Второ, ако наистина го уволнят, със сигурност още от следващата учебна година той ще е на работа в някой друг университет. Не искам обаче в днешния си пост да говоря за корупцията и за това, как у нас тя остава ненаказана. А като човек, който върви пътя към дипломата със собствени сили, ми ще да поразсъждавам за равното начало, справедливостта, изхода и за такива странно звучащи неща. За равното начало. Равно ли ни е началото с дипломантите, които си плащат защитите? Е, началото ни сигурно е било равно, а краят ни, ако не равен, поне ще е еднакъв – ще излезем с еднакви дипломи, в които няма графа, в която пише по какъв точно начин са придобити. Справедливостта – очевидно липсва. Изходът – и аз като в оня популярен виц с всеки изминал ден все повече се убеждавам, че изходите са само два – терминал 1 или терминал 2 на Летище София.