Разговорите със себе си

Оная сутрин, някъде около шест часа, след като цяла нощ бях чела за един изпит – ниво, което трябва да покривам, но за това друг път, изведнъж в работната лента на компютъра, тая, която е най-долу на екрана, ми се появи прозорче със скайп име “Аз”. Не знам дали от недоспиването, или пък просто защото си е страшно да ти пише някой, който се казва Аз, но много се уплаших. Почти като един колега от университета, който пък по късни доби беше дочул неочакван глас от тонколоните. И двата случая в обяснението нямаше нищо извънземно – просто включване от скайп приятели. В моя случай се оказа, че моя колежка, която ми е и скайп абонат, от няколко дни си сменила името с това “Аз” и като видяла, че съм на линия в необичайно за мен време, решила да ми пише. Да, ама знаете, че от такива дребни случки понякога в главата на човек се раждат големи изводи или пък възникват големи въпроси. И в моя случай се получи нещо такова. Мисля си – не случайно толкова се изплаших. Разговорите със себе си са сериозна работа, обикновено в тях се поставят неприятни въпроси, от които няма как да се измъкнеш, защото и питащият, и отговарящият съвпадат. Мисля си също, че много хора пропускат да го направят и още по-лошо, че водят разговори, които трябва да проведат със себе си, с други хора. Съветът ми обаче е: действайте, ако имате въпроси към себе си питайте и си отговаряйте честно. Защото рано или късно, обикновено точно когато не го очакваме, зеленото квадратче с името “Аз” светва и ако сте неподготвени…

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *