Аз съм редовен клиент на уличните павилиони и дори си имам любими от тях. Често пазарувам от Лафка, защото ми е наблизо. Харесва ми да разговарям с хората, които работят там. Мисля си, че това е много стресова работа – да си сам, особено ако киоскът е в някой край на града, да си поставен на тежките метеорологични условия. Спомня си, че като бях малка, често съчувствах на възрастните жени, които работеха по будките и по сергиите на пазара. В студеното време бяха навлечени с палта, шалове, шапки, ръкавици и пак трепереха. Спомням си, когато пазарите на дрехи бяха отворени сергийници. Изтръпвах, когато трябваше да пазарувам дрехи. През зимата най-много мразех да купувам дънки.
Не след дълго обявиха, че махат пазарите и ще строят молове. Помням си, че реакцията срещу това строителство не бе по-различна от днешната към Lafka– било ограничавало частната собственост, било монополно и така нататък. В последствие гражданите оцениха, че е далеч по-приятно да пазаруваш на топло, да мериш дрехи удобно и т.н Ако не бяха Моловете щяхме да си седим една сергийна държава от Третия свят и да ни се смеят чужденците.
Те европеизираха градовете ни, станаха средище на забавление. Хората, които работят там, имат добро заплащане и са доволни от обстановка, защото няма спор – далеч по-приемливо е да работиш на закрито. Частните търговци пак има къде да се помещават.
Сега с Лафките е абсолютно същото. Радвам се, че повечето хора вече разбраха, че това е необходима крачка към европеизацията, към възхода, към по-приличния изглед на улиците ни. Защото, замислете се, че искаме да живеем в по-приветлива среда, но ако си стоим на комунистически сергии и бутк и следваме средновековния пазарен принцип, това надали ще стане.