Аз съм българка. Но за всичките си години живот в страната ни, все още не съм имала възможността да посетя Празника на Розата, който всяка година се организира в Казанлък. Слушала съм невероятни истории, виждала съм страхотни снимки и съм се докосвала до превъзходните продукти, произведени от роза. Ала уви, все не достигам до момента на тяхното откъсване.
За мое огромно съжаление и тази година няма да мога да присъствам. Въпреки че бе планирано в списъка ми от ангажименти, се появиха неотложни неща, които не могат да позволят паралелното случване на събитията в моя живот. Аз обаче не се ограничавам от този факт и затова подхващам темата в блога. За да се заредя дори и виртуално от силата на розата, реших да пиша за нея.
Празникът на маслодайното цвете всъщност е на малко повече от 100 години. Но оттогава има дълбока традиция и почти не е прекъсвал своето съществуване. Днес е придобил и световна слава, тъй като не се ограничава само в бране на роза. Провеждат се в различни дни с традиции, история, забавление. Именно богатата програма от няколко седмици прави всичко толкова специално.
Може би повечето от вас свързват празника с избирането на „Кралица на розата“. Аз не съм толкова впечатлена от конкурса, а от ритуала за розобер и розоварене. Това всъщност е и най-атрактивният и посещаван ден. Именно тогава може да се влезе в масивите и да се откъснат розите. Избира се най-добрата берачка и започват приготовленията за производство на розово масло, ликьор, сладко и какво ли още не.
Така ми се иска и аз да се докосна до прекрасния цвят, да стана призори и да бера, докато се появят пчелите. Да съм там в долината и дам своя принос за създаване на българското. Има толкова магия и обичаи тук, че няма как да останеш равнодушен. Дано следващата година да успея да се включа и да ви споделя реални впечатления. А дотогава – само ще мечтаем за розата.