Лятото е вече факт. С него идват прекрасните мисли за почивка. И докато някои отдаван вече мързелуват на плажа, други ги очакват последните държавни изпити и край веднъж и за винаги с ученето. Или не съвсем. Бих могла да бъда вечният студент, ако запиша магистратура, както вече ви споменах, но докато разсъждавах в посока Свищов, днес мислите ми летят направо към Варна или Бургас. Стига там да има желаната специалност.
Само като си помисля, че докато някои като мен се потят, затворени между четирите стени, студенти от черноморските градове, спокойно могат да учат уроците си на плажа и някак ме обхваща благородна завист. Идеята ми се струва великолепна и полезна. Много по-добре се запомня, когато си на открито и съчетаваш полезното с приятното, забавлението със задължението. Когато си затворен в една стая и закотвен за компютъра, бюрото или просто удобното канапе, малко или много след време се изморяваш, започваш да се разсейваш и ученето не върви по причина, че си мислиш, колко по-добре е сага да си навън и да разпускаш с приятели. Тази картинка ми се върти много по-често през деня, отколкото ми се иска. Разсейването е на макс.
Всъщност разсейването винаги е съпровождало сесиите. Тогава фантазията ми обикновено работи на пълни обороти. Сякаш в мозъка ми се отваря бяло платно, на което внезапно се разпръскват пъстроцветни мисли, толкова талантливо чертаят различни катртини, че си казвам, че изобретателността ми никога не е била толкова жива. Тогава ставам и подозрително динамична и наблюдателна. Обикновено, когато започне сесията, ми идва музата да готвя сложни и красиви ястия, тогава забелязвам, че пердетата са за пране, решавам да почтиса дори под леглата и да измия прозорците. И никога не се изморявам и не лягам преди 2 през нощта. Мине ли изпита обаче отново ме обзема трайната ленносто, която продължава почти цял семестър. Не знам защо, пред изпитно съм напълно убедена, че елеминирайки всичко дразнещи хактори ученето ще спори повече. Така че аз от догодина поемам към морето.