Пристрастена съм, признавам си. Бавно и постепенно, но сигурно ставам част от онази част от хората, които постоянно си гледат телефоните, не си изключват мобилният Интернет и ежедневно проверяват нещо в google.. да не споменавам и социалните мрежи.
Преди се дразнех на такива хора и особено на едно момче, което постоянно го правеше. Късно разбрах обаче, че вината всъщност не е била негова. Той точно се беше завърнал от САЩ, където живя няколко години. Придобил навика на американците, той нонстоп забиваше поглед в телефона си, който, разбира се, беше много повече от телефон.
Като с всяко друго нещо и при нас обаче тенденциите навлязоха късно. Един по един виждах как хората около мен придобиват “американските” навици на приятеля ми. Едва наскоро осъзнавам колко аз самата също съм заприличала на него. Свалила съм си приложенията на wikipedia, imdb и shazam. Ползвам ги активно и още преди години си свалих е-четец, за да чета е-книги на малкото си екранче. Свикнах смартфонът ми винаги да ми дава отговори на въпросите, които търся без значение то темата. Малко се притеснявам от този навик, защото знам, че съществува риск да се превърне в зависимост, но няма как вече да се отуча. Навика си е навик, било то полезен или вреден.