Точно преди година животът кипеше във всички аспекти. Тогава и аз бях във вихъра от събития, емоции и нови изживявания. Не знам дали заради носталгия по отминалото хубаво време, или от нещо друго, но се сетих за един чудесен спомен. Той е свързан с автора Васил Лазаров, Коледния панаир на книгата и един нов свят.
През декември миналата година с моя добра приятелка по лиричен дух посетихме традиционното представяне на над 160 издателства в НДК. Толкова много книги, истории и информация, които ти дават различни перспективи. А още по-хубавото е, че винаги може да се запознаеш и с интересни хора, които творят и са в изкуството.
Така се случи и с нас. Случайно или не попаднахме на представянето на книгата на Васил Лазаров „Звънът на камбаните“. Да си призная честно, не бях запозната с този български автор. Причината отдавам на факта, че тематиката на неговите произведения е по-скоро християнска. А моят вкус бих определила като противоположност на това – бунтарски и извън догмите.
Но животът е толкова непредсказуем. Може би за да ме провокира още, да ме сблъска именно с религиозността, чисточовешките закони и прилагането им в различни ситуации. Бях толкова запленена от представянето на книгата, от историята за подема между двете световни войни и шика на българския елит. Несъмнено исках да взема и прочета цялата история в романа – с всички християнски поучения и слабострастни решения.
А накрая на събитието получих и още една изненада – Васил Лазаров не само подписваше книги, но и раздаваше. Така се сдобих и с още едно провокиращо сетивата ми четиво. По този начин увеличих не само библиотеката си, но и мирогледа си, за да се разкрие пред мен един нов свят.
И ето това ми липсва днес – динамиката от неочакваното. Да попаднеш на събитие, да излезеш от зоната си на комфорт и да преоткриеш възможностите пред себе си. Дано скоро пак да се впуснем в подобни приключения, които да се превърнат в хиляди незабравими спомени като този, написан тук.