Събудих се тая нощ от шум от улицата. Малшанс – не стига че беше първата от няколко нощи насам, в която успях да заспя, ами и така скоропостижно да ме събудят. Ако сте поглеждали луната и ако организмът ви се влияе от такива неща, ще разберете защо – пълнолуние е. Даже пълнолудие, защото не само аз будувам, ама и котката ми Мера явно получава някакви лунни сигнали и е станала направо нетърпима – тича, скача, бута, хапе, драска, напада. Но да се върна към внезапното си събуждане – оказа се, че са абитуриенти, които явно се придвижват от едно място, на което са празнували, към друго, или се прибират. Отброяваха групово и отчетливо: eдно, две, три и така до 11-12, след което идваше традиционният радостен възглас. Вероятно за живота, който идва. Рано е ми е да съм скептик. Ама нали знаете, че нощната тъмнина, макар и да е осветена от пълната луна, си е време, в което на човек му идват по-тежки мисли, а в случая може би и по-реалистични. Има ли за какво да викат радостно днешните абитуриенти!? Статистиките са стряскащи. Няма работа. Има огромен процент млади хора, които са завършили преди пет, че даже и десет години и не са захващали никаква работа. В категорията на така наречените трайни безработни са. Ще кажете – повечето от тях ще учат. Е, и!? Всъщност има ли значение дали си продължително безработен висшист, или среднист!? Май няма. Песимистично ми се получи. Ама такива са реалносттите. Броенето в държавата не е радостно – особено за младите хора. И вероятно ще е такова, докато не започнат да броят наобратно и без радостни възгласи накрая, а с уууууу – за политиците!