Напоследък забелязвам някакво раздвижване между колегите и колежките в моя курс. Всички се разделят на малки групички и като цяло започваме да се разединяваме. Не знам на какво се дължи това явление, но може би и самия факт, че сме разделени вече на четири основни групи оказва някакво влияние. В първи курс, вторият семестър бяхме задружни, всички се движехме заедно. Но след като опознаеш хората повече започваш да се отдръпваш от едни и да се сближаваш повече с други. Това според мен е нормално социално проявление. Има хора, например, които въобще на са наясно за какво са в този университет, какви искат да бъдат – като цяло са много неориентирани. Те най-често закъсняват за лекции или въобще не се появяват. Най-интересното е, че тези същите колеги имат най-много претенции за контролни, изпити и заверки накрая на семестъра. Определено не бих искала да съм една от тях и избягвам всякакви контакти. Това е едно доказателство, че това разделение между нас е умишлено. Всеки подбира своя кръг от хора според интересите и това, което го вълнува. Лошото при мен е, че на изпити не преписвам за разлика от повечето ми колеги и колежки. И по време на подготовката за изпитите съм леко изолирана от тях, но през останалото време сме почти постоянно заедно. Знам, че сегашните приятелства, които успея да създам докато съм студентка могат евентуално да продължат и занапред и се опитвам да бъда по-толерантна към колегите, въпреки недостатъците, които постоянно ми правят впечатление. Та като резултат от разсъжденията ми мога да кажа, че това разделение на микрогрупички е трудно за избягване и зависи много от хората в курса.