8-ми декември дойде и си замина, но тази година забавленията бяха някак постни – поне за студентите по-горен курс.
До миналата година имах чувството, че от всички страни ми се казваше, че 8-ми декември е едва ли не най-важният несемеен празник в годината и трябва да го планирам поне месец предварително. Никога не съм била много по предварителните подготовки и затова не обръщах много внимание на тези настойчиви съвети, но тази година, когато рязко и внезапно секнаха, усетих липсата им.
Случайно се оказа, че точно на тази дата имах уговорка с група колежки, но беше случайно – не я бяхме направили заради празника и даже май бяхме забравили (поне аз определено бях). Прекарахме си страхотно и когато на следващия ден се усетих, че без да искам бях празнувала 8-ми декември, реших да разменя няколко приказки за това с други приятели. За моя изненада, никой от тях не беше празнувал тази година. Даже някои изказаха недоумение от факта, че аз съм „празнувала“.
Дали беше защото всички вече сме доста по-горен курс или току що завършили, или има нещо друго?
От една страна всичко губи своя чар с годините – колкото и да сме били ентусиазирани в първи курс, до втори студентският живот вече е ежедневие, а за по-нататък да не говорим. Може би по едно време започваме да се чудим какво толкова празнуваме.
От друга страна, може би част от причината е, че да си студент вече просто не е нищо специално. Когато този празник е бил измислен, висшето образование е било нещо, на което само малка част от обществото е можела да се наслади. Да си студент е било равнозначно на това да си по-образован, по-интелигентен и, според много, по-добър от останалите.
Днес обаче нещата не стоят така. Да продължиш образованието си след гимназията се счита за естествена прогресия на житейския ти път. По-малко от всякога са тези, които избират да прескочат това стъпало – вече те са тези, които са специални, макар и обществото да не им приписва кой-знае-колко извисени качества.
Лошо ли е това, че висшето образование се е превърнало от привилегия, запазена само за каймака на обществото в нещо масово? Зависи в какво общество искате да живеете. Аз смятам, че всеки трябва да има достъп до образование и да бъде поощряван да се развива. Светът може само да загуби от затъпено население.
При всички положения, да си висшист вече не означава да си от малобройния елит, а празникът на студентите не е толкова специален, колкото беше. Аз лично нямам нищо против да живея в едно по-образовано общество – даже с удоволствие отпразнувам този факт.
Вие празнувахте ли 8-ми декември?