Легенди съм чувала от майка ми и баща ми за задължителните студентските бригади по тяхно време. Всеки е търсил начин да спаси – кой с измислена болест, кой с бележка, че уж е работил в стратегически важен за страната отрасъл, а пък същевременно се е припичал на някой плаж, докато по-задръстените му колеги опъвали по полето. Ама то си е било и неблагодарна работа – или работа на смени в консервни комбинати, или от зори до мрак на полето да събират плодовете на закъсалото откъм работна ръка социалистическо селско стопанство, спане в мизерни квартири и общежития без топла вода. И накрая за цялата тая хамалогия ти дават жълти стотинки, ако въобще останело нещо, след като им приспаднат храната и спането. Ама ей на – времената се менят. И днес почти всеки студент мечтае да замине на студентска бригада – я в Америка, я в Англия, я в Ирландия, Франция и т. н. Ще кажете каква е разликата – и на много от сегашните студенти им се налага да вършат черен селскостопански труд от зори до късни доби. Ами разликата е в заплащането и във възможността да се срещнещ с нови хора, да опознаеш нови места, да си поошлайфаш езика, абе все ползи. Е, вярно е, че не винаги финансовите резултати са такива, каквито очакваш. Понякога, ако излезеш на нула, след като приспаднеш предварителните разходи, които си направил по бригадата, си е голямо постижение. Но видяното и наученото също не са капитал за подценяване. Решила съм и аз да организирам това или следващото си лято с бригада, но все още се ослушвам. При всички случаи ще проуча много внимателно оферти, ще търся отзиви, защото доста мои познати и колеги се опариха от некоректни фирми.