Докато си ученик, всички по-възрастни хора около теб ти обясняват, че ученическите години са много натоварени и по време на тях има много забрани и ограничения. Но скоро след като завършиш и станеш студент – настъпва най-хубавия период от живота ти. Тогава ще усетиш какво значи студентския живот и т.н. Всичко това е много хубаво, но за съжаление никой не ти обяснява, че напускайки училищната скамейка човек пораства. Като студент вече човек е длъжен да поеме отговорност за себе си, а безгрижните ученически години са останали назад в миналото. Свободата и необременеността на всеки ученик е най-хубавото време според мен. Веднъж прекрачил тази възраст – животът те завърта и повече никога не разполагаш единствено и само ти с него. С течение на годините всичко става по-заплетено и объркващо. Вече ги няма сладките игри и глупавите проблеми и дилеми, които така невинно по детински занимават съзнанието ни. Вече сме възрастни хора с проблеми на възрастните и всеки живее много по-различен живот. Няма я обединеността на класа, а проблемите не са лесно разрешими както преди години.