Сигурно не веднъж или два пъти сте чували или пък сте гледали по филми, как лекари съветват бременни притежателки на котки по време на бременността да отделят животното някъде другаде и да ограничат контактите си с него. Да не си помислите, че имам личен мотив да подхвана темата – не, рано ми е още. Нека да завърша образованието, пък тогава ще я мислим тая работа. Има естествено конкретен повод да се сетя за тоя проблем – тия дни моя приятелка, която е бременна в началните месеци, дойде да й дам едни учебници, за да ги ползва. Естествено я поканих на кафе, но тя съвсем честно ми сподели, че се притеснява от Мера – за тези, които не знаят това е дивата ми сиамска котка. 🙂 Притеснява се от зараза от така нареченото заболяване токсоплазмоза, което наитина би могло да бъде доста опасно за плода и да доведе до сериозни увреждания. Не се възпротивих, защото напълно разбирам страховете й, още повече, като се има предвид от години насажданият от много лекари страх у бременните жени от контакт с котки.
Фактите са следните – да, когато контактувате с котка, има голяма опасност да се заразите от въпросното заболяване, а и от много други. Тези опасности могат да дойдат от посока на всяко друго животно. Само че за конкретния случай прецизността на информацията изисква да се каже ясно – тази зараза можете да пипнете само от улична котка или домашна, на която се позволява да излиза навън. Причината писаните да станат преносители на болестта е консумацията на гризачи, които са първичните й носители. При напълно домашно животно, което редовно се ваксинира, обезпаразитява вътрешно и външно, яде домашна или купешка храна, подобно заразяване, което в последствие да бъде предадено на човек, на практика няма как да се случи. Или за да бъдем по-точни – почти няма как. Митовете и легендите в това отношение са силно преувеличени. Иначе всеки има право да се презастрахова – особено в подобна ситуация.
