В последните няколко месеца със съквартирантката ми не се разбирахме добре, непрекъснато си говорехме на въпреки и си правехме на пук, появиха се и всякакви други битови проблеми. В крайна сметка по взаимно съгласие стигнахме до решението, че трябва повече да не живеем заедно и за моя радост, тя се оказа по-разумна от колкото очаквах. Искам да кажа, че ми предложи аз да остана в сегашната ни квартира, все пак аз съм я намерила първа, мисля че така беше най-честно. Пуснах няколко обяви за нова съквартирантка, в един вестник и няколко сайта. В началото нямаше никакъв интерес и дори разлепих бележки с информация около университета и на няколко други места където се събират хора. Започнах да получавам странни телефонни обаждания от различни младежи, които ме убеждаваха, че могат да живеят с мен. В обявите пише, че търся жена-съквартирантка, но явно някои са решили да си пробват късмета. Откровено казано не съм толкова отчаяна в момента, че да пусна непознато момче да живее с мен, дано преди да достигна тази фаза, вече да съм открила подходяща съквартирантка. Обаждаха ми се и няколко момичета, дори идваха на огледи. Едното ми допадна доста, но се оказа, че има алергия към котки и започва да киха непрекъснато, което автоматично я изключи като възможност, все пак аз имам не една, ами две. Започвам да губя надежда, дано скоро да открия някоя, защото ще ми е много трудно да се справям със сметките сама още дълго време.