Колко от нас обожават студентските години. Ето сега виждам гора от ръце! А колко от вас искат да практикуват професията на вечния студент. Оооо… тука вече се поразредиха нещо желаещите.
Ученето е прекрасно нещо, стига да не ти омръзне. В един момент постоянните сесии, постоянните изпити и луди вечери те карат да поискаш да започнеш да си нещо повече от просто теоретично лентяйстване в посока университета-квартирата-дискотеката. Времето на вечния купон, колкото и да не ни се иска, безкрайните срещи с приятели идват и си отиват. Без истинско препитание обаче и наистина случването на живота, просто става скучно и досадно.
Не зная честно казано защо е така. Просто идва момент, в който израстваме и вече социалната и развита личност в нас има нужда от промяна. От крачка напред. Ето, аз самата никога не съм се оплаквала от студентския живот, даже обичайки да научавам нови неща и да разширя специализацията си съм записала доста дълга магистратура и никога не съм се притеснявала да оставя някой изпит за есента. Но работата е също така важно нещо. Вървенето напред също.
Не можем да тъпчем винаги на едно място. Не можем да зациклим в любимо време, защото то само ще ни задържа на едно и също ниво. Нима това не ни казват в неповторимата приказка за “Питър Пан”. Толкова е хубаво да си дете, почти колкото да си студент, но в един момент просто трябва да прекрачиш следващото стъпало. И това ще доведе до поемането на приключението, наречено живот.