Напоследък изключително популярно стана да се пишат писма. Средностатистически граждани пишат до политици – обикновено с критики и обвинения. Че те друго заслужили ли са! Едни политици пишат на други, обвинявайки ги във всички земни грехове, все едно пишещите са от друга порода. Е, няма как да остана и аз встрани от тази епистоларна тенденция. Ще ми се да драсна – ей така за спорта и за престиж – някое писъмце до някого. Ама нали все пак не трябва да се върви по съвсем утъпкани пътища. Редно е да имам някакъв личен принос към жанра. Затова се замислих, ако все пак взема да реализирам тая своя творческа амбиция, до кого бих драснала няколко реда и какво точно бих му написала.
Първо, за да съм оригинална и да се отличавам от другите, няма да пиша само до един човек, ще е до двама. Пък кои ще са те – информационният бюлетин ми ги подсказа. Най-популярната двойка в последните дни. Нямаше медия, която да пропусна историческата им среща и да не обсъди кафепиенето им и още по-интересния въпрос – турско ли е било кафето, или друг някакъв модел и кой от двамата се е бръкнал да го плати. По сполучливото определение на Бареков – между другото за първи път харесвам нещо, казано от него – сметката я плаща българският народ. Лошото е, че и неговата ще платим пак ние.
Та какво ще пиша на тази знаменита двойка. Ще им пиша, че ние, младите хора, съвсем не се интересуваме от евтините спектакли, които ни устройват от време на време. Нито от псевдокавгите им. Истината е, че у нас от години действа една престъпна върхушка и за да успява тя, единствена заслуга имат обединените усилия на всички политически сили. Другото са циркове за пред хората. И ще им пиша още, в случай, че ги интересува, че това, което искаме, е достъпно и качествено образование и възможност след като завършим да практикуваме и работим това, което сме учили, а не да се редим по опашките в бюрата по труда или пък за самолетни билети.
Ще пиша, пък дано между поредните глътки от шербетлията някой ме чуе. 🙁