Историята е пълна с мъже – крале, генерали, откриватели. Но зад кадър остават жените, които не просто са присъствали, а са променяли хода на събитията с ум, смелост и открития. Без техния принос науката, изкуството и свободата днес щяха да изглеждат по съвсем различен начин. Някои от тези жени са били забравени умишлено, други – пренебрегнати от системата. Но всички заслужават да бъдат запомнени.
Хипатия от Александрия живее в края на IV и началото на V век – време на политическо напрежение и религиозен фанатизъм. Тя е смятана за първата документирана жена с големи заслуги като математик, астроном и философ, известна със своето преподаване и научни трудове в Александрийската школа. Изнася лекции по неевклидова геометрия, астрономия и етика пред мъже, нещо нечувано за времето. Създава астролаби, пособие за дестилиране на вода и усъвършенства хидрометъра. Смята се, че Хипатия е била убита от религиозни фанатици, известни като парабелани — радикална група, отдадена на разпространяването на християнството с насилие. Обвинена в ерес и подозирана в магьосничество, тя е разсъблечена, пребита до смърт и изгорена. Нейното убийство се приема за символичен край на една епоха, в която жените имат глас в науката — и началото на дълъг период на мълчание и забрава за женския интелект. Тя остава символ на свободната мисъл, потъпкана от страха.
Малко повече от хиляда години по-късно, в Англия от XIX век, се ражда Ада Лъвлейс – дъщеря на лорд Байрон и една от първите жени програмисти в историята. На 17 години Ада Лъвлейс се запознава с Чарлз Бабидж и се вдъхновява от неговата „Аналитична машина“ – ранен прототип на компютър. По-късно превежда статия за машината от френски език и добавя към нея собствени бележки. Макар никога да не е виждала съвременен компютър, тя прозира възможностите и създава алгоритъм за пресмятане на числата на Бернули – смятан днес за първата компютърна програма. Осъзнава, че машините могат да обработват не само числа, но и символи, дори музика – прозрение, което надскача не само епохата ѝ, но и самата технология по онова време. През 1998 г. в нейна чест е учреден медал от Британското компютърно общество.
Във Франция по време на Втората световна война, една друга жена действа не зад бюро, а зад вражеските линии. Нанси Уейк, родена в Нова Зеландия и израснала в Австралия, се превръща в най-търсената шпионка на Гестапо, получила прякора „Бялата мишка“ заради умението си да избягва залавяне. Още в началото на окупацията по време на Втората световна война започва да участва в мрежи за извеждане на хора от Франция. До 1943 г. става най-търсената жена от нацистите, с обявена награда от 5 милиона франка. След като бяга във Великобритания, се връща с парашут във Франция като агент на Съюзниците. Ръководи около 7000 бойци от съпротивата, които в рамките на месец причиняват над 1400 жертви сред германските сили, при загуба на едва около 100 души от своите редици. В операциите ѝ се изчислява, че са елиминирани около 70% от всички германци, убити от френската съпротива по време на освобождението на страната. След войната получава множество военни отличия, но дълго остава извън официалната историческа слава.
И докато мъжете получават Нобеловата награда за откриването на структурата на ДНК, една жена остава в сянка. Розалинд Франклин, британска химичка и кристалограф, още на 15-годишна възраст проявява силен интерес към науката и следва обучение в прочутото Нюнам Колидж в Кеймбридж. Там завършва физика и химия, а по-късно прави ключови изследвания в областта на рентгеновата кристалография. Тя заснема прочутата „Снимка 51“ – рентгеново изображение, което предоставя решаващото доказателство за двойната спирала на ДНК. Франклин работи в условия на изолация, често срещайки недоверие и съпротива от колегите си, но приносът ѝ остава съществен и днес е признат като ключов за разгадаването на структурата на живота. Без нейните прецизни изображения и изчисления моделът на ДНК може би щеше да остане неразгадана тайна за десетилетия. Въпреки това, когато Нобеловата награда е присъдена на Уотсън, Крик и Уилкинс, тя остава извън официалното признание – факт, който много учени смятат за несправедлив и плод на преобладаващото по онова време пренебрежение към жените в науката..
Тези жени не са били обикновени. Те са променяли света, без да носят ореол на гении – просто като са правили това, което умеят най-добре. Математика, програмиране, шпионаж, наука. Историята е длъжна да ги запомни. А ние – да ги разказваме отново и отново, докато техните имена не заемат мястото, което заслужават.
