Само след няколко месеца ще ми дойде времето за магистратура. Вече почти съм решила какво да запиша – макар все още от време на време да имам известни колебания между това, което казва сърцето ми, и това, което ми говори здравият и прагматичен разум. А сърцето сочи към една приятна, но бутикова специалност, с много малки шансове за реализация, докато умът е категоричен: Счетоводство и контрол. Ще видим кой ще надделее, но дотогава ми се иска да задам някои въпроси, които силно ме вълнуват и тревожат.
И друг път съм се възмущавала от хилядите, а дали не са и повече български левове, които държавата хвърля за обучението на редовни докторанти. То дори не е и обучение, защото общо взето тези хора, които струват на държавата около двайсетина хиляди лева, нямат никакво друго задължение срещу получаването на тази сума, освен да напишат някакъв труд с определен обем. Не са длъжни даже и да го защитят, просто трябва да го представят.
В същото време всички знаем, че магистратурите у нас са платени. Всичките. И никой няма шанс държавата да го съпортне финансово, дори да е завършил бакалавърска степен с пълно отличие и да кандидатства за специалност, която подготвя търсени кадри. Е, тук ми се губи логиката – защо държавата хвърля безсмислено много пари, за да осигури някаква титла на някакви хора и да им помогне да напишат някакъв труд, който най-често не чете никой, освен тях и научния им ръководител, вместо да стимулира с тези пари отлично завършилите бакалавърска степен, като ги освободи от семестриални такси при магистратурата им и им даде шанс да продължат развитието си.
За финал само уточнявам, че въпросът е риторичен. Не че някой е тръгнал да ми отговаря. Не че и ако тръгне, може да даде смислен и логичен отговор.