Както е казал руският класик, имало е и по-лоши времена, но никога не е имало по-подли. Ето затова отказвам да гласувам – въпреки многобройните увещания на фейсбук и реални приятели, че едва ли не това е предателство към демокрацията. Не, точно това е демокрацията – правото на свободен избор да отида или да не отида до урните. Правото да откажа да участвам в един 23-годишен сценарий, в който нищо не е променено, оказа се – нито режисьорът, нито спонсорите, нито участниците. Една постановка, в която младите хора на България, са само лесно манипулируеми гласоподаватели и нищо друго. И не само младите. Погледнете какво се случва в последните дни и ако сте трезво мислещ човек, си задайте въпроса каква е логиката Бареков и телевизията, която той ръководи, да се обърне на 180 градуса и от пламенен апологет на бившия премиер министър и бащица на народа да стане най-яростният му критик и генератор на компромати.
Чудодейното приобщаване за една нощ в правата вяра го има само в книгите. Разумното обяснение е едно-единствено – Борисов вече не е удобен на хората с парите, хората, които дърпат конците в ТВ7. Очевидно е от театрото, което се разиграва в последните дни, че имат нови любимци, и още по-ясно е кои са. Дано някой не ме обвини в пристрастия към ГЕРБ и милиционерските прийоми, с които четири години управляваха държавата – ще е далече от истината. Само че мен лично ме плаши това, което вече е факт – държавата ни зависи от икономически кръгове с нечисти интереси.
Затова няма да отида да гласувам – защото няма никакво значение за кого всъщност ще пусна гласа си. В България не управляват политики и партии, а управляват финансови лобита. Без мен!