Интернет е голяма напаст значи. Понякога се ровя в някакви странни сайтове, където, кълна се, мога да си откривя купища болести. Последното ми откритие е ателофобията. Четейки определението, направо успях да се разпозная в него.
Ателофобията е страх от несъвършенство т.е. от това, че не си достатъчно добър в нещо. Хората придобиват усещането, че това, което вършат, по някаква причина е погрешно.
Дали пък моя стремеж към съвършенство не се явява страх от несъвършенство? Да, имам постоянното чувство, че не съм достатъчно добра в това, което правя и че мога и още. Тази мисъл не ми дава мира, защото знам на какво съм способна. Когато подхождам със старание към нещо, а не постигам очаквания успех, естествено, намирам вината в себе си. Явно е трябвало да се постарая повече. Да не говорим, че постоянно се тревожа за нещо, което е характерно за ателофобията. Дори и да няма за какво, аз пак ще си измисля. Така сама си гарантирам винаги да се намирам в нестабилна обстановка. Не е лесно постоянно да те преследват тревожни мисли за бъдещето. Ако някой можеше да ми гарантира, че там ме чака нещо добро, може би нямаше толкова много да се притеснявам.
Постът взе да прилича твърде много на една тъжна изповед, затова спирам дотук. Иначе съм си съвсем нормален човек. 🙂