Не се лъжете, че четири години в една задушна зала с климатик, който вие като стар трактор, ще ви дадат отговор на въпроса „как да оцелея“. Седях в една такава зала в ЮЗУ, където миришеше на евтин талк и прегрял рутер, и наблюдавах първокурсници, които гледаха учебните си програми като на карта на съкровище. А това е просто меню на ресторант, в който никога няма да седнете. Маркетингът на университетите е най-успешната кампания за продажба на спокойствие. Те не ви учат на умения, а ви продават имунитет срещу страха от неизвестното.

Пресметнах колко давам за учебници и колко харчат университетите за реклами в социалните мрежи. Сметките излизат. Продават се „статут“, „мрежа от контакти“ и „фундаментална подготовка“, а в действителност продават само правото да сложиш една печатница върху парче хартия. Печеливши са институциите, които са превърнали образованието в машина за сертификати. Те постоянно измислят „актуализиране на компетенциите“, за да ви накарат да купувате следващия пакет услуги. Университетите не продават знание, а легитимация. Те са архитектите на система, в която важността на това какво знаеш, се губи в шума на това какви документи носиш.

А кой губи? Студентът, който влиза в този цикъл с надеждата, че дипломата ще е щит срещу икономическата волатилност. Само че този щит е от хартия, която се разпада още при първия дъжд на реалния пазар. Виждам го всеки ден – хора с отлични оценки, които се сриват пред първата задача, изискваща критично мислене извън шаблоните. Те са тренирани да намират „правилния отговор“ в учебника, но са безпомощни, когато трябва да се оправят с абсурд в реалната работа.

Оптимистичното бъдеще? Гледам мрачно на него. Дипломата ще се разпадне на парчета. Вместо „образование“ ще имаме безкраен поток от микро-абонаменти за „умения“. Изграждането на кариера ще е поддържане на активни абонаменти за сертификати, които трябва да се подновяват на всеки шест месеца, за да не те изхвърлят от алгоритмите на подбора. Ще живеем в ера на „прецизна легитимация“, където няма да имаш професия, а само серия от валидни плащания за доказателства на компетентност.

Причината е проста – научили сме се да купуваме „сигурност“ вместо „способност“. Търсим лесното, предвидимото и стандартизираното, защото истинското учене е болезнено, хаотично и не може да бъде опаковано в лъскава брошура. Станахме потребители на образователни продукти, а не ученици на живота. И докато се опитваме да запълним CV-тата си с нови печати, способността ни да разбираме и действаме просто избледнява под тежестта на документите.

Печатниците за дипломи са единственият бизнес, защитен от всяка рецесия.