Да се дипломираш на 40

От май месец насам се завихрят такива едни балове, абитуриентски, връчвания на дипломи… все академични работи. Гледам във facebook разни снимки на приятели, качват цели албуми, тагват този и онзи и ми е много интересно на наблюдавам страничните хора на снимките, онези които не познавам. Все пак приятелите си ги знам, радвам се за тях, но един поглед и Like им е достатъчен 😉

87_year_old_roseСлучайно попаднах на снимка на една приятелка, която се дипломира наскоро. Снимали се целия випуск (или поне който е дошъл на церемонията по тържественото връчване на дипломите). На снимката сред многото младежи виждам и една жена с тога като на випусниците. А тя лесно може да мине по-скоро за доцентка, защото очевидно не е толкова млада. Приличаше ми на 40-50-годишна (знам, че тази на снимката е леко хиперболизирана), а приятелката ми потвърди възрастта на съответната дипломантка. Питам аз какво прави тази жена на снимките, не й ли е малко късно тепърва да учи висше. Може да съм прозвучала леко предубедено, защото мигновено получих разяснение как никога не е късно да започнеш нещо нова, колко приятна била жената, колко много е постигнала и как единствено можем да й се възхищаваме, че на тези години продължава да учи!

Е, изслушах си дългата тирада. Съгласих се, но това не промени първоначалната ми реакция. За да се запишеш да учиш тепърва за бакалавър на тази възраст, по-скоро страдаш от синдром на някакво неизживяно детство, което се опитваш да наваксаш. Има и други начини да придобиваш нови знания – чети книги, запиши се на курс, дори частен учител може да си наемеш. Вероятно ще ти излезе значително по-евтино и няма да се ангажираш за следващите 4 години напред. Това е моето мнение, но ако все пак не сте съгласни, ще се радвам да започнем дискусия в коментарите.

Google+ Comments

2 thoughts on “Да се дипломираш на 40”

  1. Здравей, Гери. Интересни са тези дипломанти и студенти наистина – нещо като атракцията на курса. Съгласен съм, че 40 години не е най-подходящата възраст да се завършва висше образование. Някои наистина не са сами в главата, ама има и други, които го правят от необходимост. Работя в голяма фирма. Нашата секретарка е само със средно – на около 39-41 години е жената и има около 15 год стаж при нас. Всички са съгласни, че като най-старша трябва да поеме пост на Човешките ресурси, защото е наясно с документи, ред, отпуски – всичко, всичко. Но жената няма образование и началника отсече, че не може щото фирмата е чуждестранна и ако от Борда научат, че неквалифициран кадър е на отговорен пост ще го смажат. И така – тя записа Човешки ресурси в ПУ и сега е студентка. Междувременно постът е нейн. Нямам повече какво да добавя.

  2. Аз май няма да съглася. Щом жената е решила, че иска да отдели време, нека си учи. Не знаем какво я е подтикнало, може отново да е искала да е сред млади и енергични хора, знам ли. Може навремето техните да не са имали възможност да я изучат и сега да осъществява тази си мечта. Тогава достъпът до висше образование не е бил толкова масов, поне така съм чувала.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *