И аз като много мои колеги тия дни бях по софийските улици – да протестирам. Съвсем логично протестите започнаха да се профилират по тясно. Логично, защото, ако основната цел на един протест е да заявиш позиция и да кажеш какво искаш и от кого го искаш, няма как да не бъдат профилирани тези протести по общности. Да, първо започнаха като всенародни, срещу глада. Но дойде време да се обособим. И го направихме. Ние, студентите. С нашите си искания – които, макар и да са част от общата картина на неслучване на нещо хубаво в държавата, са си съвсем конкретни, такива, които ни касаят – увеличаване на семестриалните такси, стипендиите, които не са мърдали от години, лошите битови условия в общежитията и много в този порядък. Сигурно няма да ви учудя, ако ви кажа, че в редиците ни веднага се внедриха представители на младежките организации на почти всички основни партии, с агитации. Всеки за партията, към която се е присламчил. Искам да кажа на партиите като млад човек: Не ни употребявайте! Или по-скоро: Не ни подценявайте и не си мислете, че не разбираме, че ни употребявате. Младите хора може да не са толкова опитни и информирани за партийните хватки, но природата винаги компенсира нещата – в случая с непогрешимата интуиция на младостта. Още повече, че всички ни обещавате и ни казвате това, което знаете, че очакваме да чуем, и това, което е логично да искаме. Само не си хабете младежките структури в студа – няма смисъл да ни облъчват с еднакви послания. Накрая ще задейства непогрешимият механизъм на младежката интуиция.