И друг път съм писала, че има нещо объркано в българската образователна система и и продължавам да го твърдя. И постоянно намирам потвърждения за това си свое твърдение. Продължавам да твърдя, че вземането на висше образование в България в повечето случаи дава възможност изходната бариера да бъде прескочена от съвсем случайни хора. Ще ви каже кое даде повод на поредните ми разсъждения в тая посока. Оня ден попаднах на промоционална обява за услуги по написването на дипломни работи, или пък предоставяне на цели комплекти от писмени работи, с които може да се вземат отделни изпити, че даже и диплома. Разсъждението е елементарно тая работа с материалите за вземане на изпити – научни есета, курсови работи – си е бизнес, нещо, от което се печели пари. Като гледам изобилието на обяви за подобен тип услуги, естествено ми идва заключението, че щом има толкова желаещи и занимаващи се с този бизнес, значи има пазар, има клиенти. Или иначе казано, много студенти се възползват от услугите на професионални писачи на есета, курсови и дипломни работи и ей така, без усилия, просто си получават дипломите. И друг път като съм захващала тая тема, съм споменавала, че това е системата за вземането на изпити и квалификационни и образователни степени в повечето европейски и развити страни по света. Въпросът обаче е, че нашият манталитет е друг. Ние искаме все някак да минем между капките и не че системата е лоша – да проучиш задълбочено литературата по даден въпрос, да прочетеш това онова, да го систематизираш, да напише нещо, – но ние просто не сме готови за нея.