Като повечето четящи млади хора и аз харесвам Георги Господинов. Знаете, с книгите е малко въпрос и на пасване на усещанията между пишещия и четящия. Та така с книгите на Господинов сме на една вълна. Харесва ми и това, че като творец от ново поколение отделя внимание на почитателите си, има доста активна фейсбук страница, на която постоянно публикува снимки от представянията на книгите си и срещите с публиката, комуникира с последователите си.
Е, един диалог от неговата страница ми даде повод за днешните редове. В свой статус авторът обясняваше за среща за читатели в Созопол, която по думите му протекла сърдечно и топло и изразяваше надежда, че някой от присъстващите е снимал и ще му изпрати снимки. Младо момиче шеговито (което беше отбелязано със адекватно емотиконче в случай, че чувството за хумор изневери на някои от гостите на страницата) го питаше защо той не е снимал. Логичен въпрос между другото, защото, когато някои има опит в публични изяви и в градене на личен и творчески имидж като автора на „Естествен роман”, би трябвало да подсигури снимков материал от събитието. Не това ми е думата обаче – дали и защо е нямало фотоапарат.
Под закачливия въпрос на момичето една гражданка на видима възраст над средната изригваше и обясняваше как то няма право да задава такива тъпи въпроси на този велик писател. Прекален ми дойде тоя почитателски ентусиазъм. Първо, в питането наистина нямаше нищо обидно или хейтърско. И второ, хората от средното поколение трябва все пак да оценяват подобаващо факта, че едно младо момиче е на страницата на един съвременен български писател, а не в дневника на някоя силиконова фолкпевачка, и да не правят опити да ги изгонят оттам.
И още – авторите ни, колкото и да са добри, не са извънземни и можем да ги питаме. И разчитаме на смислените им отговори – не само в романите.:)