Днес пак ще си дойдем на думата – Мера, поредната и щуротия и последния й опит да се запише в историята. Този път като първата котка, на която ще бъде отнет коледния подарък.
Ама да започна първо с подаръка и после ще изложа причините за наказателните мерки, които смятам, че трябва да й бъдат наложени с възпитателна цел.
Последния път, когато й купувах гранулите, в магазина бяха получили извънредно красиви, удобни и съвсем не евтини немски драскалки. Викам си, няма по-подходящ коледен подарък и за Мера, пък и за мене, като се има предвид, че съсипва всяка мебел, до която се докосне. Закупих аз съоръжението за точене на нокти и официално й го подарих. То беше радост, то беше чудо. Обтягаше се по него, оглеждаше го отпред, отзад. Вълнение голямо – цяла нощ трополи около него. Абе хареса си го.
Още на следващия ден обаче ме накара да съжалявам за проявената щедрост. Купих шарана за Никулден един ден по-рано – знаете, каква лудница е на самия празник. И понеже леко попомръдваше и ме хвана страх да не вземе да скочи във въздуха, както ми се е случвало между другото, го поставих с найлоновата торба в един по-голям пластмасов съд на пода. И си подхванах учението, щото знаете, че изпити ме чакат. По едно време чух странен шум, но не обърнах внимание.
Отивам след час да си направя кафе – няма такава картина. Торбата разкъсана и шаранът провлачен до коридора, с всички поражения и следи, които може да остави. А Мера легнала в бърлогата си и се прави на заспала.
Честно ви казвам – прилоша ми. Това последното – без майтап. Уточнявам, защото обикновено гледам на дивотиите й с чувство за хумор. Едно, че ми изгуби ценно време да чистя, второ няма да ви кажа как миришеше часове след това къщата.
Та по тоя повод съм намислила, ако не ми мине ядът, да драсна едно писмо до централата в Лапландия да дойдат да й конфискуват драскалката. Така де, за подарък даже и Дядо Коледа иска да се покрие един минимум от добро поведение през годината. След тази случка Мера със сигурност вече е под него. 🙂