Никой да не си прави грешни изводи от заглавието – нямам сериозни планове за промени в личен план. Знаете, че в момента най-важни са ми ученето и изпитите. Е, покрай умората от подготовката и покрай факта, че ми се отдаде възможност да отида на зимна почивка в разгара на ски сезон, се наложи да отсъствам около една седмица. А знаете, че при мен подобни отсъствия винаги са свързани с това да осигуря компания или по-скоро личен асистент за котката ми. Както знаете, че поради не съвсем добрите й по рождение обноски желаещи да се грижат за нея, макар и кратковременно, обикновено се намират доста трудно. Този път се оказа невъзможно и реших да я оставя при една моя възрастна леля, която живее сама и прие на драго сърце да си има компания за около седмица.
Сложих я в транспортната чанта и потеглихме към новия й временен едноседмичен дом. Котките, сигурно сте чували, се привързват не към хората, а към мястото, в което живеят – в този смисъл подобни упражнения не са много за предпочитане. Но друга възможност нямаше.
Оставих я, поостанах и аз един час да я видя дали ще успее все пак да се адаптира – любопитството й надделя над страха от промени и започна да души и да се ориентира в новата обстановка. Заминах спокойна – даже и не ме отрази, когато тръгвах. Естествено като една грижовна стопанка се обаждах всеки ден да се информирам Мерка има ли някакви проблеми или пък дали не създава – в нейния случай второто е много по-вероятно. Леля ми вика: идеално си я караме. И наистина са си прекарали добре – особено Мера. Леля ми, петимна за компания и за разнообразие, общо взето й е позволявала да прави каквото си поиска и да яде като за световно.
Абе с две думи, Мера си тръгна с огромна неохота – кой бяга от хубавото.
Пък аз се сдобих с една много наедряла и разлигавена още повече котка – за последното си мислех, че е невъзможно. :0